IDEAS home Printed from https://ideas.repec.org/
MyIDEAS: Log in (now much improved!) to save this paper

Подход За Оценка На Устойчивостта На Фермите
[An approach for assessing farm's sustainability]

Listed author(s):
  • Bachev, Hrabrin

Традиционният подход за оценка на устойчивостта на фермите, базиран на показателите за “продуктивност”, “рентабилност”, “финансова независимост” и т.н., не може да обясни защо съществуват високо устойчиви ферми с различно ниво на “ефективност” като нископродуктивни ферми за самозадоволяване и частична заетост, нецелящи печалба стопанства и кооперативи, малки комерсиални ферми и големи агро-фирми и др. В тази статия се адаптират постиженията на Новата Институционална Икономика и на Икономиката на Транзакционните Разходи към аграрната сфера и се предлага нов подход за оценка на устойчивостта на фермите и фермерските структури. Първо се анализират основните подходи за дефиниране и оценка на устойчивостта на фермите, които се предлагат в литературата и използват в практиката – като “идеология”, като “набор от стратегии”, като “способност за удовлетворяване на определени цели”, и като “способност да продължи да съществува”. Също така се представя и “проблемът за устойчивостта” в икономическия модел, основно свързван с “негативните странични ефекти”, “неефективността от използване на общи природни ресурси”, “взаимносвързаността на фермерското производство”, и се дискутира “институционалното” разрешаване на този проблем. Второ, доказваме, че анализът на институциите и разходите за транзакция е изключително важен за правилното разбиране на фермерската устойчивост. Институционалната среда е ключов фактор, който детерминира ограниченията и разходите за фермерска дейност, и в края на краищата - и равнището на устойчивост на различните фермерски организации. В специфичната институционална среда, аграрните агенти използват (или развиват) голямо многообразие от ефективни (минимизиращи разходите) пазарни и непазарни форми за управление на тяхната размяна. Следователно, изучаването на фермата като управленческа (governing), а не производствена структура е ключ за разбиране на фермерската ефективност и устойчивост. Трето, дефинираме устойчивостта на фермата като състояние в което тя управлява всички транзакции по най-икономичен начин – това е ситуация когато не съществува (допълнителна) транзакция, която да може да бъде реализирана с нетна изгода. Когато фермата среща високи разходи и трудности при използване на институциите и осъществяване на транзакциите, в сравнение с друга възможна организация, тогава тя е неустойчива. Това е така понеже ще са налице силни стимули за използване на съществуващия потенциал (адаптация към устойчиво ниво) чрез наваляне или увеличаване на размера на фермата, или чрез реорганизация или ликвидация на фермата. Следователно, потенциалът на фермата за адаптация към развиващата се пазарна, институционална, технологична, природна и т.н. среда трябва да бъде основен показател за фермерската устойчивост. На следващо място, най-ефективните форми за организация на фермерските транзакции ще зависят от характеристиките на индивидуалния агент (лични предпочитания, предприемачески умения, склонност към поемане на риск и др.) и специфичните атрибути на всяка транзакция (като неопределеност, честота, специфичност на активите, и присвояемост). В резултат на всичко това, практически става възможно съвместно да съществуват (да са устойчиви) ефективни ферми от различен тип и размери на всеки етап от развитието. Прави се анализ на вероятното въздействие от въвеждането на Общата Аграрна Политика на Европейския Съюз върху устойчивостта на различните типове ферми в България. Този анализ показва, че новата политика ще ускори преструктурирането на значителен брой ферми, които едва ли ще могат да отговорят на новите стандарти на конкуренция, безопасност на храните, защита на околната среда, благосъстояние на животните и т.н. От друга страна, нарастващото равнище на обществена подкрепа (директни плащания, програми за развитие и агро-екология, експортни субсидии и др.) ще подсили устойчивостта на големите стопанства и кооперативите, и на фермите за самозадоволяване и частична заетост. Новите форми за обществено подпомагане най-вероятно ще разширят още повече разликите в доходите и ефективността на фермите от различен тип, в отделните под-сектори на земеделието, и в различните райони на страната.

If you experience problems downloading a file, check if you have the proper application to view it first. In case of further problems read the IDEAS help page. Note that these files are not on the IDEAS site. Please be patient as the files may be large.

File URL: https://mpra.ub.uni-muenchen.de/76755/1/MPRA_paper_76755.pdf
File Function: original version
Download Restriction: no

Paper provided by University Library of Munich, Germany in its series MPRA Paper with number 76755.

as
in new window

Length:
Date of creation: 2005
Publication status: Published in Икономика и управление на селското стопанство 6 (2005): pp. 24-37
Handle: RePEc:pra:mprapa:76755
Contact details of provider: Postal:
Ludwigstraße 33, D-80539 Munich, Germany

Phone: +49-(0)89-2180-2459
Fax: +49-(0)89-2180-992459
Web page: https://mpra.ub.uni-muenchen.de

More information through EDIRC

References listed on IDEAS
Please report citation or reference errors to , or , if you are the registered author of the cited work, log in to your RePEc Author Service profile, click on "citations" and make appropriate adjustments.:

as
in new window


  1. Hansen, J. W., 1996. "Is agricultural sustainability a useful concept?," Agricultural Systems, Elsevier, vol. 50(2), pages 117-143.
Full references (including those not matched with items on IDEAS)

This item is not listed on Wikipedia, on a reading list or among the top items on IDEAS.

When requesting a correction, please mention this item's handle: RePEc:pra:mprapa:76755. See general information about how to correct material in RePEc.

For technical questions regarding this item, or to correct its authors, title, abstract, bibliographic or download information, contact: (Joachim Winter)

If you have authored this item and are not yet registered with RePEc, we encourage you to do it here. This allows to link your profile to this item. It also allows you to accept potential citations to this item that we are uncertain about.

If references are entirely missing, you can add them using this form.

If the full references list an item that is present in RePEc, but the system did not link to it, you can help with this form.

If you know of missing items citing this one, you can help us creating those links by adding the relevant references in the same way as above, for each refering item. If you are a registered author of this item, you may also want to check the "citations" tab in your profile, as there may be some citations waiting for confirmation.

Please note that corrections may take a couple of weeks to filter through the various RePEc services.

This information is provided to you by IDEAS at the Research Division of the Federal Reserve Bank of St. Louis using RePEc data.