Подход За Оценка На Устойчивостта На Фермите[An approach for assessing farm's sustainability]

Традиционният подход за оценка на устойчивостта на фермите, базиран на показателите за “продуктивност”, “рентабилност”, “финансова независимост” и т.н., не може да обясни защо съществуват високо устойчиви ферми с различно ниво на “ефективност” като нископродуктивни ферми за самозадоволяване и частична заетост, нецелящи печалба стопанства и кооперативи, малки комерсиални ферми и големи агро-фирми и др. В тази статия се адаптират постиженията на Новата Институционална Икономика и на Икономиката на Транзакционните Разходи към аграрната сфера и се предлага нов подход за оценка на устойчивостта на фермите и фермерските структури. Първо се анализират основните подходи за дефиниране и оценка на устойчивостта на фермите, които се предлагат в литературата и използват в практиката – като “идеология”, като “набор от стратегии”, като “способност за удовлетворяване на определени цели”, и като “способност да продължи да съществува”. Също така се представя и “проблемът за устойчивостта” в икономическия модел, основно свързван с “негативните странични ефекти”, “неефективността от използване на общи природни ресурси”, “взаимносвързаността на фермерското производство”, и се дискутира “институционалното” разрешаване на този проблем. Второ, доказваме, че анализът на институциите и разходите за транзакция е изключително важен за правилното разбиране на фермерската устойчивост. Институционалната среда е ключов фактор, който детерминира ограниченията и разходите за фермерска дейност, и в края на краищата - и равнището на устойчивост на различните фермерски организации. В специфичната институционална среда, аграрните агенти използват (или развиват) голямо многообразие от ефективни (минимизиращи разходите) пазарни и непазарни форми за управление на тяхната размяна. Следователно, изучаването на фермата като управленческа (governing), а не производствена структура е ключ за разбиране на фермерската ефективност и устойчивост. Трето, дефинираме устойчивостта на фермата като състояние в което тя управлява всички транзакции по най-икономичен начин – това е ситуация когато не съществува (допълнителна) транзакция, която да може да бъде реализирана с нетна изгода. Когато фермата среща високи разходи и трудности при използване на институциите и осъществяване на транзакциите, в сравнение с друга възможна организация, тогава тя е неустойчива. Това е така понеже ще са налице силни стимули за използване на съществуващия потенциал (адаптация към устойчиво ниво) чрез наваляне или увеличаване на размера на фермата, или чрез реорганизация или ликвидация на фермата. Следователно, потенциалът на фермата за адаптация към развиващата се пазарна, институционална, технологична, природна и т.н. среда трябва да бъде основен показател за фермерската устойчивост. На следващо място, най-ефективните форми за организация на фермерските транзакции ще зависят от характеристиките на индивидуалния агент (лични предпочитания, предприемачески умения, склонност към поемане на риск и др.) и специфичните атрибути на всяка транзакция (като неопределеност, честота, специфичност на активите, и присвояемост). В резултат на всичко това, практически става възможно съвместно да съществуват (да са устойчиви) ефективни ферми от различен тип и размери на всеки етап от развитието. Прави се анализ на вероятното въздействие от въвеждането на Общата Аграрна Политика на Европейския Съюз върху устойчивостта на различните типове ферми в България. Този анализ показва, че новата политика ще ускори преструктурирането на значителен брой ферми, които едва ли ще могат да отговорят на новите стандарти на конкуренция, безопасност на храните, защита на околната среда, благосъстояние на животните и т.н. От друга страна, нарастващото равнище на обществена подкрепа (директни плащания, програми за развитие и агро-екология, експортни субсидии и др.) ще подсили устойчивостта на големите стопанства и кооперативите, и на фермите за самозадоволяване и частична заетост. Новите форми за обществено подпомагане най-вероятно ще разширят още повече разликите в доходите и ефективността на фермите от различен тип, в отделните под-сектори на земеделието, и в различните райони на страната.