Репутацията Във Финансовите Отчети На Българските Мобилни Оператори - Проблеми И Поуки[Goоdwill in the Financial Statements of Bulgarian Mobile Operators - Problems and Lessons]

Bulgarian Abstract: Основната хипотеза, която застъпваме е, че оповестяването на информация относно репутацията във финансовите отчети е непълно и/или недостатъчно за вземане на адекватни решения. Изхождаме от презумпцията, че изискванията, заложени в МСФО 3 и МСС 36 за оповестяване са предназначени да предоставят на инвеститорите и на други потребители на финансовите отчети информация, която би им позволила да оценят естеството и финансовите ефекти от сделките по сливане или придобиване, които често са свързани със значителни по размер суми. Дружествата, които не спазват напълно изискванията за оповестяване, спестяват потенциално значима информация, както от потенциалните инвеститори, така и от капиталовите пазари. Освен това, ако неспазването е умишлено, то представената информация е с висока степен на вероятност от манипулиране и не преставлява вярно и честно представяне на основни аспекти на дейността на предприятията. При така заложените изисквания в приложимите стандарти тестът за обезценка изглежда сложно и продължително упражнение по финансова математика с резултат, който лесно може да бъде манипулиран. Това от своя страна налага преосмисляне на заложената методика за тестване на репутацията в приложеимите счетоводни стандарти, при което да се акцентира върху икономическата същност и характера на придобития актив, а не той да се приема просто като разлика между две величини. Водени от разбирането, че репутацията няма и не може да има самостоятелно съществуване, много трудно може да отделим стойността й от стойността на бизнеса и най-важното - тя е израз на счетоводно неуловимите предимства на бизнеса. Считаме, че независимо от въвеждането на изискване за идентифициране на обекта, който е носител на репутацията, още в момента на сделката тестването за обезценка в последствие следва да се извърши именно спрямо този носител на репутацията, което пък е твърде трудно и сложно. В заключение считаме, че прекалено сложните процедури, залегнали в приложимите счетоводни стандарти, понякога се явяват основен фактор предприятията да ги избягват чрез прилагане на различни техники, което в крайна сметка води до манипулиране или недостатъчна степен на разкриване на необходимата полезна информация. English Abstract: The main hypothesis we accept is that disclosure about goodwill in the financial statements is incomplete and/or failure to take adequate decisions. The presumption that the requirements set out in IFRS 3 and IAS 36 disclosure are intended to provide investors and other users of financial statements with information that would enable them to evaluate the nature and financial effects of mergers and acquisitions, often They are associated with sizeable amounts. The findings make us increasingly to share the view that "the impairment tests in some cases are flawed because they offer compilers opportunity to exercise discretion to the detriment of transparency, comparability and usefulness of the information." Given this underlying requirements in the applicable standards impairment test looks complicated and prolonged exercise in financial mathematics with a result that can be easily manipulated. This in turn requires rethinking the set methodology for testing the goodwill in accounting standards, which focus on economic substance and nature of the asset acquired, not he be taken simply as a difference between the two values. Led by the understanding that reputation will not and can not have independent existence, very difficult to separate the value of its business value and most importantly -- it is an expression of subtle advantages accounting business. We believe that despite the introduction of a requirement to identify the object, which has won reputation, even at the time of transaction testing for impairment subsequently to be carried out precisely against this carrier's reputation, which in turn is very difficult and complicated.