Ефективни Форми За Организация На Аграрните Транзакции[Efficient governing forms for agrarian transactions organisation]

В статията се прави операционализация на икономизирането на транзакционите разходи в трансформиращото се селско стопанство. Идентифицирани са четирите критически измерения на аграрните транзакции като честота, неопределеност, специфичност на активите и присвояемост. По принцип когато повторяемостта на транзакциите между едни и същи партньори е висока, тогава съществува силен интерес да ограничаване на опортюнизма и за проектиране на специална форма за улесняване на продължаващите взаимоотношения. Разходите за развитието на частната форма могат също да се възстановят от чести транзакции. Когато неопределеността свързана с транзакциите е голяма е необходимо да се приложи специална форма на управление за защита на транзакциите срещу възможен опортюнизъм и за наваляне на ограничената рационалност. Когато една транзакция се осъществява с помощта на високо специфични за точно определен партньор активи, тогава тя не може да се осъществи чрез безлична пазарна форма. Ако транзакцията не се осъществи или се прекрати преди изхабяването на специфичния капитал, тези активи не могат да се пренасочат към алтернативно използване без значителна загуба на ценността. В случай на двустранна зависимост се използва релационен договор за управление на транзакциите. Когато съществува едностранна зависимост на активите тогава вертикалната интеграция е начина за защита на специфичните инвестиции. Когато присвояемостта е ниска тогава транзакциите или следва да се организират чрез подпомагане от трета страна (например държавата) или трябва да се въведат и санкционират нови права на собственост за да се повиши частната присвояемост. Най подходящите договорни и организационни форми за управление на разнообразните транзакции свързани със снабдяване със земя, снабдяване с труд, снабдяване с капитал, снабдяване с материални активи, снабдяване с услуги, снабдяване със знания, и за маркетинг, зависят от комбинацията на критичните фактори на транзакциите. Когато неопределеността на транзакции е ниска, инвестициите не са специфични за определен партньор, присвояемостта е висока, и транзакциите са случайни или повтарящи се, тогава пазарът е най-добрата форма за транзакция. Когато неопределеността нараства, транзакцията се поддържа със специфични активи, повторяемостта на транзакциите между едни и същи партньори е висока, и присвояемостта е висока, тогава най-ефективната форма е специална договорна форма или вътрешна интеграция. Когато една транзакция изисква високо специфични инвестиции, неопределеността е висока, но тя е рядка, тогава е необходимо включване на трета страна в индивидуалните транзакции за да ги направи ефективни или изобщо възможни. Когато присвояемостта е ниска, но тя е силно специфична за голям брой от потребители или пък се изисква универсален капитал, тогава обществената организация е формата за осъществяване на транзакциите. Обаче, държавната интервенция в пазарните и частни транзакции не трябва винаги да се свързва с обществената йерархия. Ако обществената намеса не се осъществи по най-ефективния начин (подпомагане, регулация, обществено снабдяване, институционална модернизация), тогава развитието на аграрните структури значително би се деформирало. За илюстриране на новата концепция са дадени типични примери за ефективно организационно реагиране на различните форми на неопределеност, специфичност на активите, липса на присвояемост в условията на трансформация.