Организационно Лидерство Чрез Провъзгласена Култура[Organizational Leadership Through A Proclaimed Culture]

Резюме: Предизвикателствата пред компаниите, опериращи в България, през второто и третото десетилетие на двадесет и първи век изискват от техните мениджъри постоянно да полагат усилия да привличат, задържат, ангажират и енергизират хората, допринасящи за успешното просъществуване на съответните бизнеси в ролята им на единствен източник на устойчиво конкурентно предимство, неподлежащ на своевременно копиране от конкурентите, дори в условията на пробивни (разрушителни) иновации. Ето защо на мениджърите се налага често да излизат извън зоната си на комфорт като експериментират в специфични организационни контексти, преднамерено преследвайки обогатяване в систематизацията на внедряваните методи за управление на човешките ресурси. По тази причина в настоящата колективна монография е обоснована специалната позиция на организационното лидерство, създаването на специфична фирмена култура и естеството на реализиране на ефективно взаимодействие помежду им като двигател за успешното развитие на компаниите в съвременната динамична бизнес среда. На база на извършване на задълбочен и критичен литературен анализ са аргументирани приносите на подбрани постмодерни теории и подходи на управлението, както и на целеви нови характеристики на бизнес организациите към постигане на организационно лидерство. Това позволява извеждането на полезно и съвременно определение за понятието „организационно лидерство“. От тази отправна позиция се пристъпва към обосноваване ролята на фирмената култура за изграждането, поддържането и развитието на организационно лидерство чрез задължителното изясняване на важните за научното изследване и управленската практика връзки като „иновации – култура“, „организационно лидерство – фирмена култура“ и „организационно лидерство – официална фирмена култура“, изучаването на които би подпомогнало мениджърите в справянето с връхлитащите бизнеса проблеми, благодарение на предприемането на социални иновации, отучването от стари практики, възприемането и закрепването в съзнанието на нови начини на мислене и действие, особено чрез подходящо формулиране и публично оповестяване пред заинтересованите страни на стратегическите им намерения в бизнеса. Във връзка с последното на база на резултатите от извършеното теоретично и емпирично изследване се извеждат същностните характеристики на елементите на провъзгласената организационна култура, изграждащи нейната структура и се предлага осъвременено определение за понятието „провъзгласена фирмена култура“. Обосновани са конкретни препоръки към висшите мениджъри, за да могат да завоюват лидерски позиции чрез своите компании по отношение разкриването на провъзгласената организационна култура с оглед постигането на трайно конкурентно предимство. Тази монография представлява значителна стъпка в развитието на управленската теория, свързана с организационното лидерство и неговите културални измерения.