Управление На Заетия Капитал В Системата На Финансиране На Предприятието: Теоретико-Методични Основи

В статията се обосновава същността на понятията «заемен» и «зает» капитал. Смятаме, че заемният капитал на предприятието характеризира тази част от финансовите ресурси на предприятието, която временно не е задействана в стопанската дейност и може да бъде насочена от него към капиталовия пазар за получаване на допълнителни доходи от инвестиране. Под зает капитал е целесъобразно да разбираме финансовите ресурси на предприятието, които не са негова собственост, но са привлечени от него в стопанската дейност от различни източници и под различни форми за определен срок, на възвръщаема основа и срещу заплащане с цел изпълнение на задачите, предвидени в програмата за дейността му. Изследвани са теоретичните и методични основи на управление на заетия капитал, по- конкретно: определени са направленията в управлението (планиране и формиране на заетия капитал; оценка на ефективността от използването на заетия капитал; контрол върху своевременното обслужване и погасяване на задълженията); охарактеризирани са принципите, върху които се базира управлението на капитала (принципът на отчитане на перспективите за развитие на стопанската дейност на предприятието, принципът за осигуряване на съответствие между обемите на заетия капитал, който се привлича, и формирането на активите на предприятието, принципът за осигуряване на оптимална структура на капитала от позициите на ефективното му функциониране, принципът за осигуряване на ефективното използване на заетия капитал в процеса на стопанската дейност). Посочват се възприетите критерии за оптимизиране структурата на заетия капитал на предприятието – това са неговата средно претеглена стойност и срокът за привличане на заемни средства. Разработен е начин за определяне на средно претеглената стойност на заетия капитал с помощта на формули, в основата на който лежи методът на поточната апроксимация (method stream approximation).