Предизвикателства Пред Иновационната Активност В Селския Туризъм В България

Селският туризъм има значим принос за икономическия растеж на България. Той представлява една от най-добрите възможности за създаване на доходи и заетост в селските райони на страната, отличаващи се с различна степен на развитие. Икономическият напредък на туризма, обаче не може да се приема за даденост. Обект на настоящата разработка са предприятията, работещи в сектора на селския туризъм от регион „Средна Стара планина”, чиято иновационна активност се влияе от настъпващите динамични пазарни и продуктови изменения. Предмет на изследването са условията и факторите, детерминиращи иновационната дейност на откроените икономически субекти. Основната цел на настоящото изследване е да се разгледат и интерпретират базови теоретико-методологични постановки за същността на иновациите и в този контекст да се предложат показатели за оценка на иновационната активност на туристическите предприятия, които проверени в определена степен по емпиричен път, да подпомагат избора на подходящи мениджърски решения. Във връзка с това се извършва фрагментарно апробиране на предложените показатели за оценка на иновационната активност на икономическите субекти, работещи в проучвания сектор. Извеждат се по-важни обобщения на получените изследователски резултати. Динамиката на иновациите в областта на селския туризъм носи нови идеи, продукти и услуги на пазара. Обхващайки цялата туристическа стойностна верига, иновациите не означават само адаптиране към променящите се модели на туризма с помощта на нови маркетингови стратегии, но също така насърчаване на нови и иновативни услуги, продукти и процеси. Иновациите в селския туризъм трябва да се разглеждат като постоянен и динамичен процес. Днес, икономика на туризма позволява на доставчиците да се справят по-ефективно с нарастваща сложност и разнообразие на изискванията на потребителите.