Териториално Райониране На Р България – Проблеми И Перспективи

Новото териториално деление е една от най-горещите теми в регионалната политика на страната. Не случайно го наричат „кутията на Пандора“, тъй като пред регионалните и местни власти възникват въпроси, свързани с инструментите на Кохезионната политика и тяхното регионално въздействие, което е трудно да бъде обективно оценено. Целта на изследването е да се анализират силните и слабите страни на различните сценарии за ново териториално деление на страната, да се изведат онези от тях, които са най-адекватни на целите на устойчивото и балансирано развитие, и да се формулират целеви политики за развитие. Изследователската теза е, че решенията за териториално деление следва да бъдат базирани на задълбочено проучване с подходящ научен инструментариум, резултатите от което да се приемат за обективни критерии при дефинирането на границите на териториалните единици. Задачите на изследването са: проучване на нормативната рамка на териториалното деление в ЕС и в страната; GAP анализ на съществуващото териториално райониране, вкл. асиметрии между съществуващите райони за планиране; сравнителен анализ на вариантите за ново териториално деление; разработване на целеви политики за развитие на районите. Всички планирани задачи са изпълнени. Анализирани са 5 сценария и е изведен вариант за териториално деление, който отговаря най-много на нормативната база и спецификите в страната, въпреки някои негови слаби стани. Сред найважните изводи е необходимостта от постигане на политически консенсус по отношение на балансираното устойчиво развитие на страната, което следва да се изведе като приоритетна цел в средносрочен и дългосрочен аспект.